ГРАМАДЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Рядко. Трупам се, натрупан съм на грамада. На север проломът отваря вид на Софийското поле, дето се грамадят къщята на столицата, извънредно живописна в своята отдалеченост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 18. В небето се вълнуваха оттука плешивите глави на Свети Илия, Баба.. От другите страни — сплесканата Вискер планина.., средногорските бърда .. и цял рояк още бърда и висове, които се грамадяха и пълнеха пространствата от юг и изток. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 38-39.